Аз съм човек, защото очите ти ме виждат така…

Африканска поговорка, МАЛИ

Човешките права са субективни права, които индивида има бидейки човек и не ги дължи на държавата и на волята ѝ.

Човешките права, като правна категория имат дълга и богата история. Почти всяко важно историческо събитие се отразило върхуправата на човека. През по-голямата част от историята хората живели в общества, които не зачитали човешките права. Правата на човека днес са плод на дълга еволюция, борби, компромиси, изграждане на обществото, демократизиране, уважаване на човека като индивида и общото хуманизиране на отношението между държавата и човека.

Словосъчетанието „човешки права“ е ново, а преди се казвало „правата на човека“. Елинор Рузвелт (Eleanor Roosevelt) била тази, която през четиридесетте години подкрепила употребата на словосъчетанието „човешки права“, когато работейки в Обединените нации разбрала, че в някои страни не се смята, че „човешките права“ подразбират и правата на жените. „Правата на човека“ през един по-ранен период сама сменилапървоначалното словосъчетание „естествени права“, може би отчасти и поради това, че понятието природен закон, с който понятието естествени права логически се свързва става предмет на полемика.

Но, за да намерим началото на идеята за човешките права, за да разберем този процес ще се върнем 4000 години назад.

Начало на идеята за човешки права намираме от началото на цивилизацията. Това са някои права, които определени групи хора получавали според различни основания.

Така в Ур-Наму законника (2050 г. пр. Хр.)съществуват наказания отнасящи се до правата на жените и децата.

През XVIII. век пр. Хр. С вавилонския крал Хамурапи започва служебната история на човешките права. Кодекс на Хамурапи освен наказания за различни незаконни дела съдържа въпроса за женските права, правата на мъжете и децата, правата на робите, и с това е уникален запазен законник от онова време. Този документ се използвал с векове преди времето и обществените промени да направят своето и хората започнали да го забравят.

През VI. век пр. Хр. В Персийското царство създаден пръв цялостен документ от областта на човешките права „Цилиндър на Кир“, който дава свобода във вероизповеданието и имал едно изключително положително решение за периода си, палатите да строят наети работници, а не роби. Копието му се намира в седалището на Обединените нации като символ на човешките права.

Едновременно с Цилиндъра на Кир в Китай живее и работи Конфуций, върху чиито идеи се развива Конфуцианството. Той говорел, че от човека се очаква той да постъпва хуманно и алтруистично към другите членове на обществото, в което живее.

Значителна страница в историята на човешките права добавя и Индия. Индийският владетел Ашока още в 3 век пр. Хр. Направил революционни промени. Ашока в едиктите си се занимава с правата на населението, затворниците и животните.

Хартата от Медина е документ от ислямския свят приет 623 година и съдържа разпоредби за определени човешки права. Създадена е в първата организирана мюсюлманска общност в Медина. Този документ гарантирал свободата на съзнанието, вероизповеданието, осъждане според законите на собствената вяра и много други права.

По-важни документи, които в истинския смисъл на думата били посветени на човешките права, намираме в средновековните харти и документи, с цел да ограничават властта на монарха. Тези документи най-често били в полза на аристокрацията, не на целия народ. И въпреки ограничени, тези документи представляват сериозни крачки към развитието на човешките права, каквито съществуват днес.

един от първите такива документи, където проличават човешките права и свободи е Магна Карта Либертатум или Голямата харта на свободата от 1215 година, с която били ограничени правомощията на кралете. Член 29 от Голямата харта на свободата, днес считан за най-важен документ за развитието на човешките права, казва че нито един свободен човек не ще бъде затворен или прогонен без законна съдебна процедура. Последвалите крале не обръщали много внимание на Магна Карта и през 1679 година приета подобна харта с името Habeas Corpus Act, където английски големци искат от краля и режима точно да бъде казано при какви условия те са защитени от своеволието на съда и полицията.

В Европа през 15 век се сформира правна система. Идеята за оформянето на човешките права идва от либералната политическа мисъл на Томъс Хобс(1588 –  1679) и Джон Лок (1632 –  1704).Двамата авторисе съгласили, че човешките права са индивидуални права, характеризират се с общи неща и еднаквост, и с цел на тяхна защита да се сформира държава, като отделна политическа общност. Към края на 18 век приета Декларация на независимост на САЩ, която пряко казва че основа за нея е трудът на Лок. В Декларацията се намира още една мисъл, според която всички хора са родени еднакви, понеже Бог им дал право на живот, свобода и щастие. Това твърдение често ще се споменава през вековете, особено в западните страни като модерно начало на човешките права.

Пръв документ от този род във Франция била Френската Декларация за правата на човека от 1789 г., която по-късно става неразделна част от Конституцията на Франция от 1791 г., а по-късно и от всички останали френски конституции. В съпоставка със съществуващите тогава политически структури и принципи, Декларацията била огромна историческа крачка напред. Правното значение на Декларацията за правата на човека се състои преди всичко във влиянието му върху разпространяване на идеите за човешки права с ударение върху значението им и факта, че правата преминават национали рамки и „са за всички времена“. Тези идеи много бързо станали част от модерната конституционност, а след това и част от богатото европейско демократично наследство. Така Декларацията става основа за развитие не само на човешките права, а и на общото демократично наследство, политически традиции, свободи и върховенството на закона.

Приетите към края на 18 век декларации не се отнасят към всички с еднакви условия. С премахването на робовладелския строй през 19 век за първи път започва да се използва понятието човешки права. На Конференцията на мира във Виена (1815 г.) е приета Декларация за премахване на търговия с роби, която е начало на защитата на човешките права на международен план. След това Брюкселския конгрес (1878) на някои държави се налага уважаването на различните малцинствени вероизповедания.

В началото на 20 век като резултат от разширяване на социалната роля на държавата се приемат нови важни (конституционни) документи от областта на човешките права. Това най-напред се отнася до Ваймарската конституция от 1919 г. и на съдържанието на неговия каталог, на социално-икономическите разпоредби.

След 1933 г. западният свят разбира, че живее в една нова ера на абсолютизъм, или по-точно, в ерата на тоталитарна диктатура , която е в пъти по лоша от най-лошата диктатура на абсолютистичните крале от онова време. Такива режими определено са прилагали „закони“, които не били заповед „суверена“, а на свиреп деспот, който разширява геноцид. Тези, които негодували били обикновени хора: „Това не може да е закон“. Законът, ако искаме с право да го наричаме с това име – трябва да уважава поне някои основни права, които са общи за човешкото същество само затова, че е човешко същество.“

По-късно приети и други документи, които имали огромно значение за общата система за защита на човешките права. Така Атлантическата харта подписана на 14 август 1941 г. дава насоки за политиката след войната и въобще против нацизъм и големи бедствия, които провокират войни. Вашингтонската декларация от 1942 г. поставя основи и основните рамки на Обединените нации, както и уреждането на съвременния свят, като на преден план има човека. С тази декларация 26 страни се обвързват да продължат борбата срещу силите на Оста до крайна победа, като важни предположения за защита на живота, свободата и вероизповеданието, както и за опазване на правата на човека в техните, както и в други страни.

След Втората световна война се приема голям брой документи с международен характер, с които по нов начин се говори и гарантират по-големи права на човека. Един от най-важните, може би и най-важен документ е Харта на Обединените нации. Хартата на Обединените нации е приета на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско. Когато е приета, става и до днес остава основен документ, който по общ начин, на международен план, разпространява човешките права и свободи и ги слага под наблюдение.

Всеобща декларация за правата на човека подписана на 10 декември 1948 година. Декларацията била компромис с идеалите на Франция и Американската революция, но и от освободителните войни Латинска Америка и Азия, както и идеите, чиито разпространители били представители от Източна Европа. Тази декларация обединила всички тогавашни опити в разпространяване на традиционни човешки права, но и дала заявка за въвеждане на нови човешки права.

След тази декларация приети и два Международни пакта от 1966 г. Международен пакт за граждански и политически права, която разширява каталога с правата утвърдени във Всеобщата декларация и определя система за наблюдение на страната относно защитата на човешките права. Докато Международният пакт за икономически, социални и културни права урежда голям брой права от тези области: право на работа и право на профсъюзни сдружения, право на социална сигурност, право на образование, право на определен житейски стандарт и др.

На европейска територия, като регионален механизъм за защита правата на човека особено значение има Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, приета в Рим на 4.11.1950 г., а влиза в сила 1953 г.

Освен изброените от пряко значение за системата за защита правата на човека на регионално равнище на Европа са: Европейска социална харта (1961), Европейска харта за местно самоуправление (1985), Рамкова конвенция за защита на националните малцинства (1998), Европейска харта за регионални и малцинствени езици (1992) и др.

 

„Bсички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Tе са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Всеобща декларация за човешките права

 

 

Правата на човека са нещо, което притежава всеки човек. Това не са права, които получаваме извършвайки определена работа, изпълнявайки определена роля или изпълнявайки задачи. Те му принадлежат само защото е човек.

Да вземем пример, ако сте в положение, в което се нуждаете от законна защита имате гарантирано право на равенство пред закона, без значение дали сте член на някой профсъюз или политическа партия, принадлежащ към някое национално малцинство или сте жена.

Когато сте на избори и с гласуването участвате в избор на бъдещото правителство, вие осъществявате избирателното си право.

Всеки индивид има и право на частен живот, което ще рече, че той може да живее както си иска, защитен от публичност. Това подразбира, че никой, дори и държавните органи не могат своеволно и без заповед да разглеждат чужди писма и да подслушват разговори, а е гарантирана и  неприкосновеност на дома.

От друга страна, когато някой ви каже, че въпреки това, че изпълвате всички условия, няма да бъдете приет на определено работно място, понеже сте жена, е направена дискриминация.

Когато искате да пътувате и при това трябва на държавата да заплатите такса за напускане на страната е нарушено правото ви на свободно движение.

Ако сами чакате на опашка да получите удостоверение от общинските органи, или копие на някой документ, а при това някой друг си свършва същата работа “с връзки“, се дава под въпрос безпристрастността и добросъвестността в работата на администрацията.

Ако не сте удовлетворен със заплатата за своята работа и се явите на демонстрация, чието провеждане полицията забранява, или ви заплашват с уволняване от работа поради участие в стачка е нарушено правото ви на мирен протест и право на стачка.

Правата на човека не зависят от държавата, нито тя ги подсигурява на определени хора, а човек ги има по рождение, бидейки човек, а не защото така е казано в някой закон.

Двадесети век е бил век на парадокс. През този век силно заживява идея за правата на човека чрез международни харти, пактове, конвенции и други документи. Но едновременно се случват и масови нарушения на основните права на човека. Тези нарушения се случват и днес, при война и мир. Свидетели сме, че в процеса на глобализирането вниманието е насочено към вида, а същественото остава на заден план.

За да можем да осъществим правата си, и при това да не нарушаваме правата на другите, било в училище, било на работното място или другаде, за да осъществим на другите техните права да бъдат осъществени, за да можем да се борим срещу нарушаването на човешките права , трябва да имаме основни познания за тях. Чак когато видим как те се прилагат в конкретни ситуации и когато участваме в дискусии за това как правата да се прилагат, познанието ни за правата на човека става истинско знание.

В предстоящия период ще бъдем свидетели на различни промени, дали ще имаме възможност като обикновени граждани да променим каквото и да е и да повлияем върху светлото бъдеще на правата на човека, ще зависи от нас самите.

Положението на правата на човека в едно общество се мери според правата на тези, които имали най-малка мощ: бежанци и изгнаници, лица без гражданство, жертви от войни, слаби и болни, лица с увреждания, деца и жени, лиса с различна сексуална ориентация и други. Това мен ме касае, понеже утре аз или някой друг от моето семейство, някой мой приятел ще бъде един от тези групи. Затова, като работим върху правата на човека, работим и за себе си и близките си.

Понеже ако правата на човека използват само отделни хора, тогава това трябва да наречем с истинското му име – привилегия.

Литература:

Пројекат је суфинансиран из буџета Републике Србије, Министарства културе и информисања. Ставови изнети у подржаном медијском пројекту нужно не изражавају ставове органа који је доделио средства